Първите археологически проучвания на известния от писмените извори средновековен град Трапезица ¹ започват точно в неговата северна част, непосредствено след Освобождението /1878 г./ и с няколко прекъсвания продължават и през първата половина на ХХ в. Тогава на цялата площ на хълма са открити вече добре известните 17 църкви. Първоначално разкопките са ръководени от М. Дринов ², В. Берон ³ и френският археолог Ж. Сьор. ⁴ Във връзка с тях е коментарът на Ф. Успенски, че при проучванията на Ж. Сьор „... се преследвала целта за търсене на някакви предмети и щом надеждата не се оправдавала, оставяли разкритото място и преминавали към друго.”, като същият добавя, че „ ...трябва от душа да съжаляваме, че търновските старини не са вече под земята, където биха били на съхранение и биха могли да очакват по-щастливо разкриване.” ⁵

По-различна е съвременната оценка за тези проучвания, тъй като голяма група ценни находки от Велико Търново още тогава са предадени в Народния музей – София, където се съхраняват и до днес. ⁶

План на Трапезица след разкопките на Ж. Сьор, заедно с всички разкрити църкви, направили инженерите от търновския технически участък П. Абаджиев и Р. Михайлов. В периода 1903-1904 г. В. Димов, команидирован художник-реставратор на Народния музей – София, извършва описание на църквите и изработва графична документация на запазената живопис и маслени копия на платно. ⁷

План и описание на Трапезица прави К. Шкорпил в обширната си студия „План на старата българска столица – В. Търново”, като обръща особено внимание на укрепителната система. ⁸ През 30-те години на ХХ в. Т. Николов и Д. Цончев предприемат поредните разкопки в североизточния край на хълма ⁹, а Н. Мавродинов, който също извършва теренни проучвания, влючва своите наблюдения за трапезишките църкви в труда си за еднокорабната и кръстовидна църква в българските земи до края на ХІV в. ¹⁰

В навечерието на честването на Юбилея по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава през 1980 г. започна подготовката за провеждането на системни археологически разкопки на Трапезица. Извършен беше ремонт на пътя към Северната порта, като трасето се покри с бетонови плочи. Създадоха се над 10 колектива с археолози от Филиала на АИМ при БАН и Историческия музей във Велико Търново, които след разпределението на обектите, трябваше да ръководят проучванията. Мащабно подготвената програма за археологическо проучване на Трапезица обаче пропадна, тъй като приоритетно се наложи решението да завършат разкопките на южния склон на хълма Царевец.

След дълго прекъсване, едва в края на ХХ в., започна подготовка за нова археологическа кампания на Трапезица, осъществена през 1992-1995 г. от сътрудници на Филиала на АИМ при БАН, която беше осигурена със средства от Градската асоциация за туризъм и култура във Велико Търново. ¹¹ Проведоха се разкопки на църкви № 5 и № 8, както и в участъците при Югоизточната порта, южната и западната крепостна стени. Подготви се стратегия за проучванията, приоритетно в две посоки: фортификация на крепостта и църковни ансамбли. Разкопките се ръководиха от Й. Алексиев, Зл. Генова, М. Долмова и К. Тотев. ¹² Липсата на финансова обезпеченост и синхрон при възстановителните работи и проучванията на Археологическия институт доведе до прекратяване на разкопките и сериозни поражения на част от защитните покрития на църквите. Някои резултати, материали и планове от тези разкопки публикуваха Й. Алексиев и М. Долмова в отделни научни и популярни издания. ¹³

Последните разкопки на хълма Трапезица се провеждат по нова дългосрочна програма на Националния Археологически институт с музей при БАН, финансирана със средства от Министерството на културата на Република България. ¹⁴ Проучванията в северната част на средновековната крепост (Сектор Север с площ близо 10 дка) продължават вече четвърти сезон (2007-2010 г.) под ръководството на К. Тотев /НАИМ при БАН, Филиал Велико Търново/, Е. Дерменджиев /РИМ – Велико Търново/ и П. Караилиев /АМ – Раднево/.

Предварителният план на проучвателския екип е съобразен с предишните разкопки, извършени тук преди 130 години, тъй като от първите сведения за Северната кула не става ясно дали тя е била проучвана чрез археологически разкопки. ¹⁵ От старите проучвания заслужава внимание и църква № 2, определена като такава поради откриването при разкопките на запазени на място стенописи и един каменен релеф с изображение на архангел. ¹⁶

Новите археологически разкопки в северната част на хълма Трапезица вече имат конкретни резултати по отношение градоустройството и фортификацията на тази втора по значимост крепост на столично Търново. Тук се виждаха само някои от стените на Северната кула и консервираните зидове на църква № 2. Мащабните проучвания се провеждаха ежегодно в продължение на четири месеца със значителен брой работници и екип от специалисти, като обхванаха площ близо 3 дка. ¹⁷ Разкрити са 45 м от Западната крепостна стена, част от трасето на Главната улица от Северната порта към Централния площад на града, Северната кула, 20 м от Източната крепостна стена, Военна сграда до Северната порта, железарска работилница, 147 гроба от некропола на църква № 2, представителна сграда с внушителни размери, както и неизвестна до сега църква № 19, заедно със 74 гроба от нейния некропол. За някои от новоразкритите обекти в специализираната литература са отпечатани отделни статии или предварителни съобщения. ¹⁸

Новоразкритите през тези три години църкви, сгради и крепостни съоръжения, намерения в тях разнообразен археологически материал, особено инвентара в гробовете (златни и сребърни накити и златосърмен текстил) от некрополите на църкви № 2 и № 19, както и редките предмети на християнския култ, бяха подробно отразени в местия и столичен ежедневен и периодичен печат. ¹⁹

Запазването на разкритата архитектура след разкопките в Сектор Север предизвика сериозни проблеми, тъй-като вече трети сезон стените презимуваха без необходимите консервационно-реставрационни работи, защото предписаните укрепителни дейности не се извършиха. В края на 2008 г. беше направен опит за укрепване със скеле на най-застрашените от новоразкритите зидове на Северната кула, но средства за консервация не останаха. Подобна ситуация възникна и през декември 2009 г., независимо, че беше осигурена целева субсидия за аварийна консервация, осъществявнето на която обаче се възпрепятства от зимните условия и високия скален венец на хълма. Подобна картина се повтори и с църква № 19, открита през 2008 г., зидовете на която са оцелели малко над основите. Едва в края на декември 2009 г. останките от нея бяха подновени, за да може да се фиксира и запази поне плана на този новооткрит храм. Друг е случаят с Военната сграда, разкрита през 2007 г., непосредствено до Северната порта. Помещенията от нея временно бяха запълнени с филц, за да се изпълни консервацията на новоразкрития участък от Западната крепостна стена. През 2010 г. тази Военна сграда също беше изцяло консервирана и експонирана.

¹ Алексиев, Й. Търновград. Славният град Трапезица. В. Търново, 2004, с. 2.
² Под негово ръководство през 1879 г. В. Берон извършва първите археологически разкопки, довели до откриването на голяма църква, която в плана на К. Шкорпил е маркирана с № ІІ, а Северната кула е означена с № І. В. Берон предполага, че тук се намирали „царските дворци”, а новоразкритата църква № ІІ е идентифицирана с храма „Св. Апостоли”, известен като мястото, в което са пренесени и положени мощите на св. Гавриил Лесновски. (Виж. В. Берон. Археологически и исторически изследвания. Търново, 1886, с. 24; Старобългарска литература. Житиеписни творби. т. 4, София, 1986, 176-188, 567-569.
³ Следващите проучвания, под самостоятелното ръководство на В. Берон през 1884 г., довеждат до разкриването на още две църкви, които са означени с №№ ІІІ и ІV.
⁴ Най-мащабни се оказват разкопките през 1900 г., проведени под ръководството на Ж. Сьор, поканен лично от княз Фердинанд. Тогава са разкрити още 14 църкви /№№ V-ХVІІІ/, които с предишните храмове №№ ІІ, ІІІ и ІV станали общо 17.
⁵ Успенски, Ф. О древностях города Тырново. - ИРАИК, VІІ, 1901, с. 21.
⁶ Нешева, В. По въпроса за разкопките на Ж.Сьор във Велико Търново през 1900-1901 г. - ГНАМ, VІІІ, София, 1992, 11-16.
⁷ Димов, В. Разкопки на Трапезица във Велико Търново. - ИБАД, V, 1915, 127, обр. 80, 81; с. 128, обр. 82; с. 129, обр. 83, 84; с.132, обр. 87, 88; с. 133, обр. 89; с. 135, обр. 90; с. 136, обр. 91, 92; с. 137, обр. 93, 94; с. 139, обр. 97; с. 141, обр. 99, 100; с. 142, обр. 101, 102; с. 143, обр. 103; с. 144, обр. 104, 105; с. 145, обр. 105; с.148, обр. 109; с. 150, обр. 110; с. 151, обр. 111, 112; с. 152, обр. 113, 114; с. 153, обр. 115; с. 154, обр. 116, 117; с. 155, обр. 118-120; с. 157, обр. 122; с. 158, обр. 123; с. 159, обр. 124; с. 160, обр. 125, 126; Табл. VІІ, Табл. VІІІ.
⁸ Шкорпил, К. План на старата българска столица - В.Търново. - ИБАД, І, 1910, 142-145.
⁹ Разкрита е двуделна сграда, която не е нанесена в плана на Трапезица. (Виж: Д. Цончев, Т. Николов. Нови разкопки в крепостта „Трапезица” във В.Търново. - ГНМ, V, 1926-31, 257-258.)
¹⁰ Мавродинов, Н. Еднокорабната и кръстовидна църква в българските земи до края на ХІV в. София, 1931.
¹¹ Възстановиха се алеите, ремонтирани бяха покривите на църквите, укрепиха се и се почистиха някои от оцелелите стенописи. (Л. Квинто. Църквите на Трапезица в 1981 г. – състояние и наблюдения. - В: Приноси към българската археология. т. І, София, 1992, 138-145.)
¹² К. Тотев участва само през 1992 г. в разкопките на църква № 5.
¹³ Долмова, М. За укрепителната система на крепостта Трапезица (предварително съобщение). - Археология, 1995, 3, 36-42.; М. Долмова. Жилищно строителство в крепостта Трапезица. - В: Юбилеен сборник в чест на проф. Д. Овчаров. В. Търново, 2002, 121-124.; Й. Алексиев. Търновград. Славният град Трапезица. София, 2003.; Й. Алексиев. Трапезица в градоустройствената структура на столичния Търнов. – Приноси към българската археология. т. VІ, 2009, 107-118.; М. Долмова. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Велико Търново, 2008.; К. Тотев. М. Долмова. Трапезица в светлината на археологическите разкопки. Велико Търново, 2008. Рецензия. - Археология, 3-4, 2009, 132-136.
¹⁴ Тридесет годишна програма за археологическо проучване на Трапезица беше приета в края на 2006 г. от НАИМ при БАН. Тя е подчинена на цялостно изясняване на градоустройството на средновековния град, като включва проучване на връзките между крепостната система, жилищното застрояване, комуникационната мрежа и църковното строителство. За тази цел площта на хълма се раздели на седем големи сектори. През 2007 г. по тази програма започнаха работа четири археологически екипа в следните сектори: Югозападен, Източен, Югоизточен и Северен, ръководени съответно от археолозите Й. Алексиев, М. Робов, М. Долмова и К. Тотев. Мащабните разкопки продължиха през 2008 г. и 2009 г. с разкриване на още два обекта на Южната крепостна стена, ръководени от Д. Рабовянов и К. Дочев. Виж: Й. Алексиев. Разкопки на манастира „Св. Иван Рилски” на Трапезица. (сектор Югозападен). - АОР през 2007 г. София, 2008, 675-681.; Й. Алексиев. Велико Търново. Крепостта Трапезица – манастир „Св. Йоан Рилски”. - АОР през 2008, София, 2009, 603-607.; Й. Алексиев. Археологически разкопки на Трапезица – сектор Югозападен /манастир „Св. Йоан Рилски/ - АОР през 2009 г., София, 2010, 488-492.; М. Робов, К. Дочев. Археологически разкопки на Трапезица, сектор Източен. (църква № 3). - АОР през 2007 г. София, 2008, 685-689.; М. Робов. Велико Търново, крепостта Трапезица. Проучвания на обект „Източен”. - АОР през 2008 г. София, 2009, 607-610.; М. Робов. Археологически разкопки на сектор „Югоизточен” на Трапезица. Проучвания на обект. - АОР през 2009 г. София, 2010, 492-495.; М. Долмова-Лукановска. Археологически разкопки в средновековна крепост „Трапезица”. Сектор Югоизток. - АОР през 2007 г. София, 2008, 689-691.; М. Долмова-Лукановска. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор „Югоизток” - АОР през 2008 г. София, 2009, 614-616.; М. Долмова-Лукановска. Археологически разкопки в средновековна крепост Трапезица, сектор „Югоизток” - АОР през 2009 г. София, 2010, 498-499.; К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север”. АОР през 2007 г. София, 2008, 682-685.; К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Велико Търново. Крепостта Трапезица. Археологически разкопки в сектор „Север”. - АОР през 2008 г. София, 2009, 610-614.; К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север”. - АОР през 2009 г. София, 2010, 495-498.; Д. Рабовянов, Ж. Гюлева, Пл. Дойчев. Велико Търново, крепостта Трапезица. Археологически разкопки на обект в сектор „Южен”. - АОР през 2008 г. София, 2009, 616-620; Д. Рабовянов, Ж. Гюлева, Пл. Дойчев. Археологически разкопки на обект “Средновековен град Трапезица – сектор Южен”. - АОР през 2009 г. София, 2010, 499-504.; К. Дочев. Трапезица, Югозападен сектор. - АОР през 2009 г. София, 2010, 504-506.
¹⁵ Според В. Димов кулата е разкопавана през 1878 г. от М. Дринов. Описвайки Трапезица в своята книга, отпечатана през 1886 г., В. Берон обаче не само, че не посочва провеждането на такива разкопки, но не прави и описание на крепостното съоръжение. В началото на ХХ в. стените на кулата обаче са били добре запазени, което е позволило да се направят няколко архитектурни плана, които се различават по очертания, размери, брой и разположение на помещенията.
¹⁶ Северната кула и църква № 2 остават вляво от трасето на пътя, където К. Шкорпил маркира Северната порта. Скалният венец при портата неколкократно е разрушаван за направата на съвременния път за МПС. Предпоследният ремонт на пътя в най-горната част е от Втората световна война, когато през лятото на 1944 г. на хълма е разположена германска зенитна батарея (сведенията са предоставени от Марин Жечев, жител на Асенова махала). Последната преработка на трасето на пътя и застилането му с бетонови панелни плочи, които стоят до днес, е осъществена през 1979-1980 г. във връзка с подготовката на предстоящите археологически разкопки. Тези строителни дейности са извършени по проект от НИПК, който обаче не е съобразен с оцелелите автентични останки от Северната порта и прилежащия сектор от Западната крепостна стена върху скалния венец, който е бил изсечен и подравнен именно в участъка на входа на портата.
¹⁷ Разкопките и през трите сезона се ръководят от археологически колектив К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Към него се включиха епизодично археолозите Д. Рабовянов (2007 г.) и Р. Петрова (2008-2009 г.). В екипа на проучванията ежегодно участваха магистрите по история Н. Тодоров и по информатика В. Славова, а обработката на подемния материал е извършена от Г. Тодорова и М. Ганчев. Монетите са определени от А. Пейков.
¹⁸ Дерменджиев, Е. Северната кула на средновековната крепост Трапезица във Велико Търново. - Археология, 3-4, 2009, 48-65.; П. Караилиев, Военна сграда до Северната порта на крепостта Трапезица във Велико Търново. - Археология, 3-4, 2009, 68-75.; К. Тотев. Новоткрита църква (№ 19) в средновековния град Трапезица. - Археология, 3-4, 2009, 77-90.; Д. Косева. Стенописи от новооткрита църква на хълма Трапезица във Велико Търново. - Международен симпозиум „Търновска книжовна школа”, проведен на 15-17 октомври 2009 във В.Търново, т. 9, (под печат).
¹⁹ Някои от тези материали са: Ще заработи 30-годишна програма за цялостно проучване на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 11.01.2007 г.; Започват най-мащабните археологически проучвания на хълма Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 04.05.2007 г.; Константин Тотев проучи Северната кула на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 15.10.2007 г.; Откриха резиденция на търновските царе на Трапезица. - в. Труд, София, 2.08.2008 г.; Константин Тотев разкри резиденция на първите Асеневци на Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 4.08.2008 г.; Алпинисти откриха дворец на Асеневци. - в. Стандарт, София, 02.08,2008 г.; Откриха резиденция на Асен и Петър. - в. 24 часа, София, 02.08.2008 г.; Резиденция на първите Асеневци беше открита на хълма Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 04.08.2008 г.; Неизвестен средновековен храм от ХІV в. откриха на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 15.08.2008 г.; Неизвестна църква откриха на Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 15.08.2008 г.; Църквите на хълма Трапезица станаха осемнадесет. - в. Топ новини, Шумен, 18.09.2008 г.; Уникален литургичен съд откриха в новата църква № 19. - в. Янтра днес, В. Търново, 29.10.2008 г.; Рушат се оригиналните зидове на владетелския комплекс на първите Асеневци. - в. Янтра днес, В. Търново, 29.10.2008 г.; Руши се владетелската резиденция на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 31.07-02.08.2009 г.; Сребърен кръст от ХІІ-ХІІІ в. е открит в църква № 19 на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 10.08.2009 г.; На хълма Трапезица разкриват двореца на първите Асеневци. - в. Янтра днес, В. Търново, 12.08.2009; Откриха двореца на Асеневци на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 20.08.2009 г.; Кръст с изображение на св. Георги е най-интересната находка на Константин Тотев. (Археологът продължава да работи на дворците на Трапезица. - в. Борба, В. Търново, 02.09.2009 г.; Дворци на първите Асеневци откри на Трапезица Константин Тотев. - в. Борба, В. Търново, 16.09.2009 г.; Дворецът на Асеневци, открит на Трапезица. - в. 24 часа, София, 16.09.2009 г.; Останки от царски замък, заплашен от срутване. - в. 24 часа, София, 18.09.2009 г.; Сребърен пръстен с двуглав орел откри Константин Тотев на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 01.10.2009 г.; Откриха скъпи накити и одежди в некропол на църква № 2 на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 06.10.2009 г.; Гроб на знатна болярка откриха на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 08.10.2009 г.; На Трапезица откриха сребърен кръст с изображение на светец. - в. Янтра днес, В. Търново, 13.10.2009 г.; Свещени реликви откриха на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 27.10.2009 г.; Женски накити и част от кръст откриха при разкопките на църква № 19 на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 03.11.2009 г.; Започва аварийна консервация на останките от църква № 19 на Трапезица. - в. Янтра днес, В. Търново, 24.11.2009 г.