Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север”
К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев
Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 682-685

Археологическите разкопки на обект Север на хълма Трапезица започнаха според дългосрочната програма, приета от НАИМ при БАН през 2006 г. Те бяха съобразени с предишните разкопки извършени тук преди 130 години, когато са проучени църква №2 и част от Северната кула. През настоящия сезон проучванията продължиха 5 месеца, средно с 30 работника, като обхванаха площ 2,5 дка.

Установи се, че на обекта има само 1 културен пласт с материали от ХІІІ в. – ХІV в. и дебелина от 0,50м кафява пръст до 2,50м строителни насипи във вътрешността на Северната кула. В този пласт са фундирани столичните крепостни съоръжения и сгради, и вкопани гробовете от некропола около църква №2. От желязната епоха се откриха общо 78 фрагмента керамика и 1 керамичен прешлен за вретено. Керамиката от 5-7в. е представена само от няколко фрагмента от амфори, което показва, че в този сектор на хълма явно не е имало ранновизантийско селище.

СЕКТОР І

включва Северната кула на града /Обр. 1/. Тя беше почти изцяло разкрита, като се оказа, че всички досегашни данни за нея са неточни, както по отношение на плана и размерите, така и за броя и разположението на помещенията. Кулата има неправилна, силно издължена форма в посока юг. Фундирана е по ръба на тесния скален нос, с който завършва хълмът от север. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан и вътрешна сантрачна система. Източната й стена е широка 1,80-2,50 м, а ширината на западната стена достига 4,20 м. Стените са запазени на височина от 2,50 м до 5 м. Общата дължина на кулата е 40 м, а най-голямата й ширина е 20 м.

Северната кула има 3 строителни периода, като в първоначалния план на съоръжението са включени 2 помещения. Помещение № 1 е било разделено на 3 части, чрез различната височина на скалните прагове. Северната стена на помещението представлява масивно стълбище с 5 запазени стъпала, което води към втория етаж. Входът на кулата се намира в южния край на източната стена на помещението. От другото помещение /№ 4/ разкрихме само западната част.

През втория строителен период помещение № 1 е било преградено на 2 части. При тази реконструкция цялата северна, по-ниска част на помещението е запълнена с блокаж от камъни и хоросан. По такъв начин е подсилена северната стена на кулата, чиято дебелина достигнала 12м. Новото помещение № 2 е оформено от север със стена, която подпира блокажа. В източния край на тази стена е направено ново стълбище с 9 запазени стъпала, водещи към втория етаж на кулата. Като отделен етап се явява рампата от бял хоросан, изградена точно пред стълбището. До западната стена на помещението разкрихме огнище, а точно до него – плитка яма. В насипа открихме 2 монети от първата половина на ХІІІ в. и 12 монети от ХІV в.

Помещение № 2 е свързано с помещение № 3 чрез тесен вход. До западната стена на новото помещение разчистихме огнище, а в насипа открихме 3 монети от ХІІІ в. и 15 монети от втората половина на ХІV в. Входът в кулата остава в североизточния ъгъл на помещение №3.

Помещения № 2 и № 3 на Северната кула са били оформени едновременно най-рано към средата на ХІІІ в. В края на ХІІІ в. – началото на ХІV в. е направена рампата към стълбището в помещение № 2. Помещенията са използвани до края на ХІV в., след което са затрупани от съборилите се стени на кулата.

Голямо преизграждане на източната част на Северната кула, извършено в последните години на ХІV в., бележи третия период. Тогава източната стена на помещение № 2, северната и южната стени на помещение № 4 са надзидани с камъни, споени с кал. В насипите, запълващи Северната кула открихме над 450 фрагмента от керемиди, с които е бил направен покривът. В помещение № 2 намерихме около 100 бр. рязани животински кости, които показват, че в кулата са изработвани костени предмети.

СЕКТОР ІІІ обхваща района на Северната порта, която не успяхме да проучим, тъй-като тя се оказа изцяло разрушена при прокарването на съвременния бетонов път. Независимо от това се установи, че портата е била изградена в западната крепостна стена, на разстояние 1 - 2 м от югозападния ъгъл на Северната кула. Тя е представлявала отвор, широк около 2,50 м, разположен перпендикулярно или може би под ъгъл спрямо крепостната стена. Не е имала надвратна кула. Трайна настилка на улицата, започваща от Северната порта, не се откри. Трасето е маркирано от пласт здраво набита жълта пръст и е ограничено от запад и североизток от 2 еднолицеви подпорни зида.

В определен етап от съществуването на града Северната порта, заедно със сектор от улицата, водеща към нея, изглежда е спряла да функционира. Портата най-вероятно е била зазидана. Доказателство за това са 4-те гроба, вкопани в уличното трасе, точно зад портата.

СЕКТОР ІІ включва северната част от Западната крепостна стена и терена между нея и църква №2.

Западната крепостна стена е започвала от Северната порта. Трасирана е по ръба на скалния венец и е изградена от ломени камъни и бял хоросан. Разкритата дължина е 55 м, ширината й е 2 - 2,70 м, а запазената й височина – 1 м. Крепостната стена е фундирана върху скалата, като от вътрешната си страна стъпва върху пласт кафява пръст, съдържащ средновековна строителна и битова керамика.

Сграда І е долепена към Западната крепостна стена /Обр.2/. Разположена е непосредствено от юг на Северната порта, като трасето на улицата е преминавало край нейните северна и източна фасади. Сградата е построена от ломени камъни, споени с кал. Първоначално тя има правоъгълен план с размери 6,30 м х 17 м и 3 помещения. Материалите и колективната монетна находка от помещение 1 на сграда І датират нейното изграждане в първата четвърт на ХІІІ в. По-късно са пристроени нови 4 помещения, като с тях общата дължина на сграда І достига 31,80м. Материалите и другата колективна монетна находка датират разширяването на сграда І в края на ХІІІ в. – началото на ХІV в. Сградата е функционирала до края на ХІV в., когато е била изцяло съборена.

Работилница от ХІІІ в., в която се е обработвал метал, се разкри южно от сграда І. До нейната северна стена се разчисти голямо огнище, а в североизточния ъгъл – боклучна яма. Между работилницата и сграда І се попадна на сектор от калдъръмена настилка, направена през ХІV в.

От некропола край църква №2 /Обр.3/ се проучиха 98 гроба. Те са разположени западно от църквата и от изток и юг на сграда І. От разкритите гробове 10 са детски, а 23 – вторични. Гробовете западно от църква №2 са само първични, разположени в редове, без да се застъпват. Югозападно от храма некрополът няма ясна планировка. Гробовете са нагъсто, с много унищожени или наполовина извадени скелети, препогребани в по-късните гробни ями. Десет от гробните ями са вкопани в скалата, а други 11 са оградени с камъни. В 5 от гробовете се откриха железни гвоздеи от ковчези. Инвентарът е разнообразен: 37 фрагмента от керемиди с надписи ІС ХС NІКА, кръст-реликвиарий и мраморно нагръдно кръстче, златна обеца и сребърна позлатена обеца, сграфито съдове, сребърни и медни копчета, ножчета и 6 медни монети от ХІІІ в. – ХІV в.

Конструктивните връзки между Северната кула, Северната порта, и Западната крепостна стена показват, че те са изградени едновременно и по единен фортификационен замисъл най-рано в първите десетилетия на 13в. През първата четвърт на ХІІІ в. са построени сграда І и работилницата. Следва разширението на сграда І в края на ХІІІ в. – началото на ХІV в. Некрополът засега не може да се датира с по-голяма точност и неговото функциониране остава в рамките на ХІІІ в. – ХІV в. Материали след края на ХІV в., от времето на османското владичество, не се откриха. При нито едно от проучените крепостни съоръжения и сгради не се установиха данни за насилствено разрушаване, целенасочено унищожаване или опожаряване. По цялата проучена площ на обекта няма следи от локални или общи пожари за времето на съществуване на средновековния град.