Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север”
К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев
Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 610-614

Археологическите разкопки през 2008 г. в Сектор Север се проведоха през месеците юли-септември с 30 работника (обр. 1). Основната задача беше допроучването на Северната кула и разкриване на част от трасето на източната крепостна стена. При разчистването на старо депо с камъни обаче беше открита и неизвестна досега църква на хълма, която получи пореден №19. Нейното разкриване не беше предвидено във финансовия разчет, което доведе до прекъсване на разкопките на Източната крепостна стена.

Северната кула беше изцяло проучена (обр. 2). Тя има неправилна, издължена в посока юг, Т-образна форма (обр. 3, обр. 4). Най-голямата дължина на кулата е 41,30 м, максималната й ширина е 26,50 м, а общата застроена площ е 583 м2. Завършването на разкопките наложи преномерирането на помещенията (обр. 3). Според новата номерация помещение 1 включва помещения 1 и 2. Помещение 2 вече е новооткритото от изток, а помещение 3 запазва първоначалното си означение (обр. 3).

При допроучването на помещение 1 се откриха 3 ями с диаметър 0,60 м изсечени в скалата край западната му стена. В тях са били поставени дървени подпори, върху които е стъпвал подът на втория етаж на кулата. В подовата хоросанова замазка се очертаха 5 тесни, плитки улея. Това са отпечатъците от леки дървени стени, чрез които са били обособени 3 малки помещения, използващи каменната западна стена на помещение 1 за своя обща стена. Допроучи се и боклучната яма, в която се откри медна монета на цар Иван Александър, а до ямата се разчисти огнище.

Новоразкритото помещение 2 е разположено от югоизток на помещение 1, като разликата между подовите им нива е 4 м (обр. 3). В северната стена на помещение 2 се откри неизвестен досега втори вход към Северната кула с ширина 0,85 м и височина 2 м. През този вход се е излизало на скалния венец, извън укрепената територия на града (обр. 4). От вътрешната страна на входа се разчисти настилка от едри плочести камъни, водеща до стълбище с 3 запазени стъпала. По-късно върху стълбището е изградена стена, зидана с калова спойка. Тя е конструктивно свързана с надстроената също с калова спойка южна стена, която е обща за помещения 1 и 2. Отделни редове камъни и блокаж, споени с разтвор на кал, се откриха и по източните стени на тези две помещения.

Установи се, че при изграждането на Северната кула е използван специфичен строителен похват: на различни места в стените са оставяни вертикални фуги с височина до 2 м, започващи още от основите (обр. 3). Над тях продължава каменната зидария, конструктивно свързваща стените над прекъснатите фуги. Такива фуги се откриха при ъглите и връзките между почти всички външни и вътрешни разделителни стени на помещенията.

Наличието на тези фуги наложи прецизиране на предложената вече строителна периодизация на Северната кула. Първи период, І етап – кулата е изградена в първите години на 13 в. с характерния си Т-образен план. В северната стена на приземието /помещение 2/ бил направен вход, извеждащ на скалния венец. Първият етаж бил разделен на 2 помещения. Северната стена на помещение 1 представлявала масивно стълбище, водещо към горния етаж. От юг на това помещение се развивало помещение 3, в чиято източна стена се намирал главният вход на кулата. Първи период, ІІ етап – през втората половина на 13 в. северната част на помещение 1 била запълнена с блокаж, в който е направено новото стълбище, водещо към втория етаж. Намаленото по площ помещение било разделено чрез дървени стенички на 3 по-малки помещения. През Втория период е осъществено основно преизграждане на цялата Северна кула, извършено в последните години на 14 в, като следи от него са запазени по източната и по южната стени на кулата, които били надзидани с камъни, споени с кал. Тогава са направени боклучната яма и огнището в помещение 1 и двете огнища в помещение 3.

Източната крепостна стена беше разкрита на дължина 12 м (обр. 1). Тя има ширина 2 м и е зидана с бял хоросан и ломени камъни, като следва очертанията на скалния венец. В последния етап от съществуването си източната крепостна стена е била надстроена със зидария на калова спойка. При това преизграждане новата южна стена на Северната кула, изградена също с калова спойка, стъпва върху останките на крепостната стена, като между тях е направена и конструктивна връзка (обр. 3).

Църква № 19 е първият храм, открит на Трапезица след разкопките през 1900 г. на Жорж Сьор. Тя се намира в югоизточния край на Сектор Север и има скъсен наос, полукръгла абсида и голям притвор. Зидана е с ломен камък на калова спойка, като ширината на стените й е 0,60 м, а запазената им височина не надхвърля 0,50 м. Църквата има дължина с абсидата 11,45 м и ширина 4,80 м. Наосът е с вътрешни размери 4 м х 5 м, а притворът е квадратен с вътрешна дължина на стените 4 м.

Църквата няма вход от запад. Откриха се обаче 2 входа, разположени на необичайно място – на южната стена, от двете страни на разделителната стена между наоса и притвора. Входът на наоса е широк 0,85 м, а този към притвора – 1,25 м. Тесен вход /0,60 м/ в средата на разделителната стена са свързва наоса с притвора. В абсидата се откри фундамент на олтарна маса, който за разлика от стените е зидан с хоросан /размери 0,65 м х 0,80 м/, и е долепен до източната й стена. В специално направена камера в стената на абсидата се откриха изцяло запазена стъклена чаша от литургичен съд /вероятно кандило/ и желязна дръжка от процесиен кръст: реликви, вградени в абсидата при строителството на църквата.

Подът на храма представлява тънка хоросанова замазка, следи от която се откриха в североизточния ъгъл на наоса и край олтарната маса. Няколко големи плочести камъка край южната фасада, пред входовете към наоса и притвора показват наличието на външна настилка. Долепени на фуга към северозападния и югоизточния ъгли на църквата се откриха тънки стенички, които продължават в северна и южна посока, като е напълно възможно това да са оградни зидове на некропола около храма.

Върху подовото ниво в наоса се откриха близо 5000 съборени един върху друг и натрошени стенописни фрагменти, което изискваше внимателно разкопаване, укрепване на място, изработване на топографски опис и надеждна фотодокументация. Това наложи спешна реставраторска намеса при тяхното разкриване, продължило около месец, извършено под ръководството на Д. Косева от РИМ – В. Търново. Досега са обработени над 900 фрагмента, при което се установи, че храмът има 3 стенописни слоя със следи от цокълната украса и от регистрите, запазени по източната, северна и южна стени на наоса. В църквата и в насипите край нея се откриха общо 41 медни монети /латински имитации, български и византийски/: 20 бр. от 13 в., 10 бр., 14 в. и 11 бр. от 13-14 в., както сребърни монети от 14 в. /сръбски и български/.

Некрополът на църква № 19 включва досега 34 гроба. Той е разположен от северната страна и край югоизточния ъгъл на храма, както и в притвора. Открояват се 2 различни по време гробни нива. Гробовете от долното ниво са само на възрастни индивиди /общо 20/ с малко инвентар: копчета, обеци, огниво, железни игли, керемиди с графити и няколко монети. Горното ниво гробове са само детски /общо 14/ и в по-голямата си част лежат или прекопават по-ранните гробове от долното ниво. Само в 2 от детските гробове имаше инвентар: копчета и нишки от златосърмен текстил около черепа. В гробовете се откриха общо 5 медни монети от 13 в. и 1 медна монета от 14 в. Границите на некропола не са уточнени, тъй-като неговото проучване не е завършено. Църква № 19 е построена най-рано в началото на 13 в. и е функционирала със сигурност до края на 14 в. На този етап от проучванията може да се предположи, че тя е замислена като гробнична църква, за което подсказват големият притвор, необичайното разположение на входовете към наоса и притвора и трите гроба, вкопани в един ред край западната стена на притвора, които може да се свържат с фамилията на ктитора. По-късно /средата – втората половина на 13 в./ се оформя градски некропол, в който са погребани само възрастни индивиди. През 14 в. в този некропол се появяват и детските гробове. През 13 в. храмът изглежда има представителни функции, тъй като е разположен на единия край на главния площад на крепостта, а през 14 в. явно добива квартален характер. Възможно е първоначално в него да са пазени мощите на някой неизвестен светец-лечител или самата църква да е посветена на него.

Според резултатите от разкопките през 2007-2008 г. няма данни секторът в северния край на града да е обитаван след края на 14 в. – началото на 15 в. (обр. 1). Църквите, сградите и фортификационните съоръжения не са опожарявани и разрушавани, като липсват каквито и да са следи от живот от времето на османското владичество.