АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ „СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД ТРАПЕЗИЦА – СЕКТОР СЕВЕР”
Константин ТОТЕВ, Евгени ДЕРМЕНДЖИЕВ, Пламен КАРАИЛИЕВ

След завършване на разкопките през 2007-2009 г. на Северната кула, Военната сграда, църква №19 и публикуване на резултатите от тях (Тотев, Дерменджиев, Караилиев, Косева 2011, 7-275), проучванията изцяло се насочиха към двете Дворцови сгради, открити в Северния сектор на крепостта. Беше допроучен и некрополът на църква №19. Разкопките по дългосрочната програма на НАИМ при БАН, финасирана от МК, се ръководят от К. Тотев, Е. Дерменджиев и П. Караилиев, като в тях взеха участие М. Златков, докторант на Средновековната секция на НАИМ, Р. Петрова, уредник в АМ – Раднево и стажантът по археология Е. Димитрова от ВТУ „Св. Кирил и Методий”. Полевата обработка на стенописите и находките се извърши от Д. Косева /РИМ – В. Търново/, а на керамиката – от Д. Кисьов и Г. Димитрова. Обработката на документацията направи В. Славова, магистър по информатика. Техническото заснемане и профилактиката на план-квадрантната мрежа се осъществи от инж. И. Григоров. Екип алпинисти, воден от Н. Тодоров, почисти растителността и разкри трасето на Източната крепостна стена и скалния венец. Работи се в продължение на 4 месеца с малко работници, поради значително намалените фининсови средства. Приключиха разкопките на некропола на църква №19 (Обр. 1). Проучиха се 21 гроба, разположени на 3 м северно от църквата. От тях 4 гроба са детски. Откритият инвентар се състои от пръстени, обеци, мъниста, копчета, игли и част от хоризонталното рамо на сребърния кръст, открит през миналия сезон. Става въпрос за нов фрагмент от обратната страна на този реликвиариен кръст, където е разположен краят на молитвен надпис: от добре познатата формула: „Господи (или друг светец), помагай на своя раб Леонтий”.

По отношение на архитектурата на църквата заслужават внимание останките от 2 каменни стъпки, които позволяват да се предположи същестуването на северна галерия с дървена носеща конструкция. Изсичането на терена за профилактика на план-квадрантната мрежа и наблюденията от некропола покзаха, че църква №19 остава в средата на Централния площад на крепостта.

От некропола на църква №2 се проучиха само 3 гроба северно от нея. Те са вкопани на съвсем малка дълбочина, като гробните ями достигат скалата. Инвентар – тухла и керемида с кръст и графит. В северната половина на притвора на църквата се проучиха още 4 гроба, западният край на 2 от които е частично вкопан в скалата, а 2 гроба са вторични. Инвентар – златно кабърче, керемида с кръст и графит, медни монети.

При югоизточния външен ъгъл на църква №2 е попадна плочникова настилка и 2 зидани с кал каменни пилона от неизяснена по план постройка. В пласта под самата постройка се откри голямо количество фрагменти от стенописна декорация, при които се установиха 2 пласта живопис. Над насипите от камъни и пръст, с който е затрупана постройката след нейното събаряне, е бил насипан дебел слой натрошени стенописи от вътрешната украса на църква №2.

Проучваха се и двете Дворцови сгради. Разчисти се западната част на сграда ІІ, където се проследиха нейните северна и южна стени, върху западния край на които е изградена разделителната стена между наоса и притвора на църква №2. Проучи се Северното помещение на сграда ІІ-А (Обр. 2). То има трапецовиден план и вътрешни размери 5,40 м х 5,50 м х 4,70 м х 5,50 м и запазена височина до 2,50 м. Стените са измазани с тънък пласт бял хоросан, върху който е положена розова хидрофобна мазилка. Върху мазилката на северната стена е издраскана сцена, включваща изображенията на 3 елена и дървета от иглолистна гора. За под на помещението е използвана скалата, също обмазана с бял и розов хоросан. Подовото ниво не е било хоризонтирано, а е използван направо естествения наклон на скалата. В югозападния ъгъл на помещението се откри вход с ширина 1,35 м. Пред него са били поставени няколко големи камъка, оформящи стъпала. В хоросановия под и отчасти в скалата са били вкопани 3 големи ями, с кръгла и елипсовидна форма. В западната част на помщението са направени и 3 плитки малки ями за поставяне на дървени подпори. Розовите мазилки и замазки /за хидроизолация/, както и наличието на вход към него показва, че Северното помещение е било използвано за складиране на храни и продукти.

Откритите в насипите, запълващи Северното помещение на сграда ІІ-А, находки имат разнообразие характер: луксозна сграфито керамика – блюда, паници, капачета и кани; фрагменти с подглазурни монограми; детайли от процесийни и нагръдни кръстове, железни и медни предмети – ножица, катарами, подкови, стрели, монети и др.

Продължи проучването на Южното помещение на сграда ІІ-А (Обр. 3). То има трапецовиден план с размери 5,60 м х 5,50 м х 11,90 м х 12,20 м. Насипите, които го запълват, се състоят от пръст, хоросан, камъни, бигорни блокчета, керемиди, тухли, панички от керамопластична украса и фрагментирани стенописи. Установиха се няколко етапа на преустройства и използване на това помещение. До западната стена се разчисти долепен към нея еднолицев каменен зид с калова спойка. Към този зид, почти в средата на помещението, е изградено масивно каменно стълбище с ширина 1,55 м и 3 стъпала, което е извеждало към вход в западната стена на сграда ІІ-А. Монументалната строителна техника и разкрития план на двете сгради насочват към техния представителен светски характер. Най-логично е да се предположи, че става въпрос за Дворцови сгради от резиденция с тържествена зала и жилищна площ, построена в началото на 13 в. Подобни сгради с дворцови функции са известни както от Търново, така и от Константинопол, Мистра, кралските резиденции в Сърбия и др. Разкриха се 25 м от Източната крепостна стена, трасирана от изток на Дворцовите сгради. Тя е зидана с големи ломени комени камъни и бял хоросан. Издигната е върху скалния венец, като разликата между него и нивото на улицата достига 3 м. Ширината на крепостната стена е 2,10 м. Зидарията на външното й лице е запазена на височина над 1 м, а емплектонът се издига на още 2 м над нея. Очертаха се отворите на 2 големи барбукана, които са отвеждали атмосферните води през ширината на крепостната стена.

Започна проучването на северния край на улицата, прокарана между Дворцовите сгради и Източната крепостна стена (Обр. 4). Разкриха се около 30 м от нейното трасе, което има ширина от 4,30 м пред сграда ІІ-А до около 8 м източно от сграда ІІ. Установиха се няколко нива на улицата, свързани с направата на хоросанови бъркала за строежа на Дворцовите сгради и крепостната стена, насипване на пръст и полагане на настилки. Регистрираните изменения на ходовото ниво показват продължителното използване на улицата и етапите на монументалното строителство край нея. За това свидетелстват и двата каменни зида с калова спойка, издигнати по различно време напречно на улицата, които почти изцяло пресичат трасето й. В северния край на проучения участък от улицата се откриха 3 гроба без инвентар, вкопани в дебел пласт хоросан, разстлан между Сграда ІІ-А и Източната крепостна стена. Два от тях са ориентирани запад-изток, а последният е с посока юг-север.

Новооткритият участък от улицата очертава от изток планировката на Военно-административния ансамбъл, включващ Дворцовите сгради и Главният вход със Северната кула, Северната порта и Военната сграда, затворени от юг с Централния площад на крепостта.

Литература:
Тотев, Дерменджиев, Караилиев, Косева 2011: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев, Д. Косева. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север. том І, В. Търново, 2011.