АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ „СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД ТРАПЕЗИЦА – СЕКТОР СЕВЕР” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Константин ТОТЕВ, Евгени ДЕРМЕНДЖИЕВ, Пламен КАРАИЛИЕВ

Продължи работата на терените в южна и източна посока от Северната кула, Военната сграда, двете Дворцови сгради и църква №19, проучени през миналите 4 сезона (Тотев, Дерменджиев, Караилиев, Косева 2011, 7-276; Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2011, 438-440) (обр. 1). Проследи се трасето на Източната крепостна стена в участъка между църква №2 и църква №19 (обр. 1). Разкриха се около 90 м от външното лице на крепостната стена, като на юг се достигна сондажа, направен през 2009 г. Източната крепостна стена е фундирана върху скалния венец, като плътно следва неговите очертания. Изградена е от ломени камъни и бял хоросан. Запазената височина на външното й лице е до 1 м, а ширината при сондажа – 2,30 м (обр. 2).

На около 30 м северно от сондажа се откри правоъгълна бойна кула. Южната стена на кулата е дълга 1,50 м, източната 3,50 м, а северната – 2,30 м. Още една бойна кула с неправилна полукръгла форма се откри на 26 м северно от първата. Тя има диаметър 6,50 м, а външното й лице е запазено на височина до 1 м.

Направи се продължение в западна посока на сондажа от 2009 г., който пресичаше Източната крепостна стена и част от терена зад нея (обр. 2). Установи се, че над скалата има кафява пръст с дебелина до 0,65 м, наситена със средновековна керамика. Върху него е натрупан тънък пласт свлечена от склона пръст. На запад и двата пласта опират до подножието на вътрешен скален венец. От горния край на венеца скалата продължава плавно да се издига, като достига до източния край на Централния площад, където е разположена църква №19. Данните от сондажа не показаха дали е имало жилищно застрояване зад Източната крепостна стена.

В участъка от улицата между Източната крепостна стена и източните фасади на Дворцовите сгради се разкриха 4 гроба, като в единия от тях се откриха чифт златни обеци. Пред църква №2 се отнеха дебели до 2,20 м насипи от пръст, камъни, бигорни блокчета, фрагментирани керемиди и тухли, хоросан, фрагменти от стенописи и розетки от керамопластична украса. Откритите стенописни фрагменти са около 900 бр., като сред тях се открояват букви, част от лице, ръце, одежди на светци и ктитори, цокли, едноцветни фонове и декоративни орнаменти.

Откри се ново южно помещение /анекс/, с размери 5,50 м х 3,90 м, пристроено на фуга към средата на южната фасада на Дворцова сграда ІІ (обр. 3). От запад то не е имало стена, като същевременно липсва и вход към първия етаж на Дворцовата сграда ІІ. Южната и източна стени на помещението са изградени от ломени камъни и бял хоросан. Ширината им е била около 1,50 м, а запазената височина – от 0,50 м до 2 м. Камъните от вътрешните им лица са били извадени, заедно с част от блокажа, както и подовата настилка. В очертанията на помещението, след неговото събаряне, са били вкопани 15 гроба от некропола на църква №2. Помещението е издигнато след строителството на Дворцова сграда ІІ. Засега не е ясно дали то предхожда строежа на втората Дворцова сграда ІІ-А или е добавено след това. Неговата датировка може да се вмести в рамките на 13 в. Може да се предположи, че в това помещение е било разположено стълбище, водещо за втория етаж на Дворцова сграда ІІ.

Проучи се участък от некропола, разположен от юг на църква №2 (обр. 3). Разкриха се общо 59 гроба с 66 погребани в тях индивида. Първичните гробове са 48, а вторичните /заедно с поставени в първични гробове кости/ – 18 бр. Детските гробове са само 4. Ямите на 27 гроба са изцяло или частично вкопани в скалата поради тънкия земен пласт над нея. Интензивността на погребване е най-голяма в близост до църквата и край югозападния й ъгъл. Има много случаи на разрушаване на по-ранни гробове, изваждане на кости и препогребване, застъпване и преизползване на ямите, вкопани в скалата, и погребване върху по-ранни скелети. В по-голямата част от гробовете имаше гвоздеи и останки от дъските на ковчезите. Инвентарът се състои от медни копчета, сграфито паница, глазирана чашка и медно кръстче, 23 бр. фрагментирани керемиди и тухли с врязани кръстове и надписи ІС ХС NІ КА. В гроб №189 се откри златосърмен текстил край черепа, сребърно копче и златен пръстен със скъпоценен камък, а в гроб №203 – 2 сребърни обеци. Датировката на некропола остава в рамките на 14 в.

При югоизточния ъгъл на църква №2 се откри малко помещение с вътрешни размери 2,50 м х 1,60 м (обр. 3). Стените са зидани с ломени камъни, споени с кал, широки са 0,60 м и са запазени на височина до 0,75 м. Източната стена на помещението е изцяло разрушена. Тя е стъпвала върху масивна подпорна стена, която започва от югоизточния ъгъл на Дворцова сграда ІІ. В средата на западната стена на помещението е оставен вход към коридор, достигащ до южната фасада на църква №2.

От източната страна на коридора остава малкото помещение, а от западната – ниска каменна площадка (обр. 3). Коридорът има дължина 4,50 м и ширина 1,60 м. Настлан е с каменни плочи. Площадката е с дължина 4,50 м и ширина 2,60 м. Изградена е пред източната стена на новооткритото южно помещение /анекс/ на Дворцова сграда ІІ. Откъм коридора площадката е оформена с еднолицева каменна стеничка с калова спойка /височина 0,45 м/, а нейната вътрешност е запълнена с пръст и камъни.

Край южната стена на площадката се откри каменно стълбище (обр. 3). То има дължина 3,50 м, ширина 0,70 м и общо 4 запазени стъпала. Изградено е небрежно от големи каменни плочи. Стъпалата се намират в по-високата западна част, а от изток плочите са наредени като наклонена пътека. Изглежда стълбището е обслужвало най-ниската част на некропола в края на 14 в. и в самото начало на 15 в.

Южно от църква №2 се откриха 3 стени, зидани с ломен камък и глинена спойка (обр. 3). Най-северната стена е надстроена изцяло върху южната стена на помещението /анекс/ на Дворцова сграда ІІ. Тя има запазена дължина 5,50 м, ширина 0,80 м и височина 0,50-0,70 м. Средната стена е опряна в северната стена и е със запазена дължина 2,10 м, ширина до 0,60 м и височина 0,30 м. Трасето на южната стена не е успоредно на останалите 2 стени, защото е изместено в посока югозапад. Тя има запазена дължина 8 м, ширина 0,50-1,10 м и височина 0,30-0,50 м. Изглежда първите две стени са свързани с началния период на некропола. След като е започнало неговото разширение на юг, стените са били разрушени. Последна е южната стена, която е фундирана върху няколко гроба.

Сред откритите находки се открояват 3 каменни бойни ядра, 5 корниза от сив пясъчник, натрошен капак от саркофаг /сив пясъчник/, мраморна плочка с релефна украса, сграфито паници, подглазурни монограми и графити, железни катарами и върхове на стрели.

Литература:
Тотев, Дерменджиев, Караилиев, Косева 2011: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев, Д. Косева. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север. том І, В. Търново, 2011.

Тотев, Дерменджиев, Караилиев 2011: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на обект “Средновековен град Трапезица – Сектор Север”. Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 438-440.