АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ “СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД ТРАПЕЗИЦА – СЕКТОР СЕВЕР (Северозападно подножие)” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Константин Тотев, Евгени Дерменджиев, Пламен Караилиев

Във връзка с инвестиционни намерения на Община Велико Търново по проект “Изграждане на подпорна стена, художествено осветление и туристическа инфраструктура за достъп до Историческия резерват “Трапезица”” бяха проведени разкопки на западния склон в Сектор Север на крепостта. Проучи се терен с площ около 400 м2 между скалния венец на запад, Главната улица на в крепостта на изток и разкопания през 2007 г. участък в северна посока. Откриха се сектор от Западната крепостна стена, Сграда ІІІ с голяма домакинска пещ, останки от железарска работилница и 76 гроба от некропола на църква №2.

Западна крепостна стена. Разчистиха се общо 61 м от Западната крепостна стена (обр. 1). Cлед разкритата през 2007 г. част от трасето, стената завива в северозападна посока на дължина 14 м, и се спуска по склона към ръба на скалния венец, като завършва с добре оформено външно лице от запад. Крепостната стена в този участък е широка до 4 м, изградена с двулицева зидария от големи и средни по размер ломени камъни, споени с бях хоросан. Вътрешността й е запълнена с блокаж от подредени камъни, обилно залети с хоросан. Запазена е на височина до 1,30 м, отвътре и до 0,50 м при външното лице. Фундирана е върху скалата, а отвътре и на места върху пласт кафява пръст.

Към северното лице на този участък от Западната крепостна стена, почти под прав ъгъл, се долепя с ясно изразена вертикална фуга нейното продължение в южна посока (обр. 1). Стената следва очертанията на скалния венец, като отстои на 2-3 м от неговия ръб. Ширината й е 5 м, височината – 0,50 м, разкритата дължина е 11 м, като външното лице е почти изцяло унищожено, а трасето може да се проследи само по хоросана, полепнал по скалата. При този ъгъл на Западната крепостна стена се очерта бойна кула, с неправилна четвъртита форма и размери: 3 м х 7 м х 4,10 м х 7,10 м. След този участък се разчисти само външното лице на Западната крепостна стена на дължина 34 м, което има запазена височина 0,50 м. На 7 м от бойната кула се забелязват очертанията на друга бойна кула, чиито стени са изцяло разрушени, но очертанията й се проследяват по полепналия върху скалите хоросан. Кулата има почти четириъгълна форма с размери: 5,20 м х 5,10 м х 5,10 м х 4,10 м.

Строителството на Западната крепостна стена е осъществено в началото на ХІІІ в., като тя е функционирала до края на ХІV в. По трасето й не се откриха данни за преизграждането с калова спойка от самия край на ХІV в. /каквото има по Северната кула и Източната крепостна стена/, защото самата стена е била разрушена почти до средновековния терен.

Хоросаново бъркало. В рамките на некропола на църква №2, направо върху скалата, се откри дъно на бъркало за бял хоросан (обр. 2, 1). То има размери 6,60 м х 6,40 м, като на няколко места е прекопано от гробовете в югозападния участък на некропола на църква №2. Бъркалото е използвано при строежа на Западната крепостна стена.

Сграда ІІІ. Сградата е долепена от север и запад към вътрешното лице на Западната крепостна стена (обр. 1). От нея се разкриха 2 помещения, разположени в посока изток-запад, изградени от ломени камъни, споени с кал (обр. 3). Източното помещение е трапецовидно, с вътрешни размери: 5,50 м х 4 м х 3,40 м. От север е допряно до крепостната стена, а от изток се разкри еднолицева стена със запазена височина 1,10 м и ширина 0,60 м. Разчисти се и подово ниво от утъпкана жълта пръст. Не се откри вход към съседното помещение от запад и външен вход. В насипа в помещението има обилно количество пепел и въглени, фрагменти сграфито и кухненска керамика, нападали от огнище, разположено на втори етаж.

Западното помещение е имало вътрешни размери 6,50 м х 4 м. От север и запад е било долепено до крепостната стена (обр.1, обр. 3). Неговата източна стена е двулицева, със запазена височина 1,30 м и ширина 0,80 м. На височина 1,25 м над пода се очерта леглото на външен надлъжен сантрач. Южната стена е изцяло разрушена. Подовото ниво е от утъпкана пръст и остава с 1,30 м по-ниско от пода в източното помещение. Не се откри мястото на външен вход.

В североизточния ъгъл на западното помещение, долепена и към Западната крепостна стена, се откри много добре запазена пещ (обр.1, обр. 3). Тя има масивна каменна основа с хоризонтално сечение във формата на четвърт окръжност, с дължина на източната и северната страна по 2,10 м и височина 1,05 м. Изградена е от ломени камъни, споени с жълта пръст. В средата на основата е оформена горивната камера, която е кръгла, с диаметър 1 м и запазена височина 0,45 м. Била е засводена, а отворът е насочен на юг, като остава на височина 0,40 м над пода. Иззидана е от плоски камъни, споени с жълта пръст, а дъното й е с добре изпечена глинена замазка. Пещта е с битово предназначение. В очертанията на двете помещения се откри голямо количество керамика, няколко почти цели сграфито паници, едната от които с царски подглазурен монограм, и монети. Засега не може да се каже дали сградата продължава да се развива в южна посока, или е имала само 2 помещения.

Изглежда, че сграда ІІІ е изпълнявала военни функции, свързани с разполагането на гарнизона в северната част на крепостта. Сградата е съществувала от началото на ХІІІ в. до края на ХІV в., след което е била изоставена и съборена, но без да е опожарявана.

Железарска работилница. До вътрешното лице на Западната крепостна стена и под гробовете от некропола на църква №2 се откриха останки от железарска работилница (обр. 2, 2). Първоначално там е бил изхвърлен дебел пласт пепел, керамика, поти, желязна шлака и монети от дейността на двете железарски работилници, разположени в северна посока, и свързани с функционирането на Военната сграда до Северната порта на крепостта през първата половина на ХІІІ в. Впоследствие върху този насип е била направена добре изпечена глинена замазка с жълтооранжев цвят. Голяма част от нея е била унищожена при вкопаването на гробните ями от некропола на църква №2. Общата площ, на която е запазена тази замазка е с размери 7 м х 7 м. Не се откриха каменни стени, с изключение на няколко камъка разположени по източната страна.

По всичко изглежда, че става въпрос за подово ниво на голям навес, където са били извършвани различни производствени дейности. Вероятно става въпрос за пристройка от юг към разкритата през 2007 г. голяма железарска работилница, които са били разрушени около средата на ХІІІ в.

Некропол на църква №2 /Югозападен участък/. Продължи проучването на некропола, от който до 2012 г. бяха открити 217 гроба около църква №2. Югозападно от църквата се откриха нови 76 гроба (обр. 2). Те са разположени на 2 нива, с разлика в дълбочините от 0,30 м, между Западната крепостна стена, Южната оградна стена на некропола и трасето на Главната улица на крепостта. В гробовете се намериха железни гвоздеи и останки от дъски от ковчези. Установи се, че някои от гробните ями са били отчасти оградени с камъни и тухли. Детските гробове са 13, а вторичните – само 2. В 39 гроба се откри разнообразен инвентар: фрагментирани керемиди и тухли с графити /кръст и надпис/, глазирана паничка и глазирана стомничка, керамично топче, керамичен прешлен, медни копчета, медни обеци, медна апликация, медна висулка, медна катарама, бронзов пръстен, бронзово печатче, бронзова закопчалка, бронзово катинарче, оловно кръстче, железнен връх на стрела, желязна халка, костена апликация, 39 медни и 3 сребърни монети. Датировката на некропола остава в ХІV в.

Откри се Южната оградна стена на некропола, която отстои на 25 м южно от църква №2 (обр. 3, 3). Запазената й дължина е 10 м, ширината е 1,20 м, а височината – 0,40 м. Зидана е от големи ломени камъни, споени с кал, плитко фундирани в пръстта. Има посока югозапад-североизток, като на север е започвала от Западната крепостна стена /засега дължината на оградната стена е 17,30 м/. Сред откритите общо 283 находки има медни монети, медни и железни накити и битови предмети, сграфито паници и керамични съдчета и др.