АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ “СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД ТРАПЕЗИЦА – СЕКТОР СЕВЕР (ДВОРЦОВИ СГРАДИ И ЦЪРКВА №20)” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Константин Тотев, Евгени Дерменджиев, Пламен Караилиев

ДВОРЦОВИ СГРАДИ

Седми пореден сезон продължават редовните археологически разкопки в сектор север на кре- постта на хълма Трапезица (обр. 1). Строителството на горната кабина на лифта и на пешеходна алея със стълбище, които трябва да обслужват туристите, наложи отново да се работи в сграда ІІІ. Беше направено почистване на двете помещения на сградата от боклуци и строителни отпадъци, останалиот строежа на лифта. При зачистване на профила при югоизточния вътрешен ъгъл на помещение №2, на нивото на пода, се откри огнище с диаметър 1,10 м, което остава точно срещу голямата домакинска пещ (обр. 2). То е направено върху подложка от тънки каменни плочи и дребни камъни, замазани с леко отухлена, оранжевочервена глина. Очерта се и вътрешното лице на южната стена на помещение №2. Тя е изградена от скални отломъци и ломени камъни, споени с кал. Ширината на стената е около Обр. 1. Сектор Север – поглед от крепостта на хълма Царевец. Обр. 2. Сграда III – поглед от изток. НАИМ-БАН – Арх 482 еологи чески открития и разкопки пр ез 2013 г. 1 м, а най-голямата запазена височина – 0,90 м. Възможно е в западния край на южната стена да се е намирал входът на помещението. Вътрешната ширина на помещение №2 на сграда ІІІ е 5,15 м, а предполагаемата максимална дължина около 6,40 м.

Завърши проучването на дворцова сграда ІІ с разкопките в нейната централна част. Средното помещение има вътрешни размери 7,05 м х 2,85 м. То беше запълнено с големи камъни, фрагменти от тухли и керемиди, и бял хоросан от градежа на стените, както и пръст, насипана там след разкопките от края на XIX в. (обр. 3). Стените са иззидани от големи и средни по размер полуобработени камъни, споени с бял хоросан. По тях няма запазена мазилка. Ширината им е различна – на източната стена е 2,60 м, на южната стена е 1,30 м, а на северната стена – 1,50 м. Запазени са на височина от 0,70 м до 1,90 м над пода на помещението. По вътрешните лица на стените се зачисти леглото на външен надлъжен сантрач. Стените са фундирани на дълбочина до 0,60 м и почти навсякъде достигат скала.

Единствено западната стена е зидана с дребни и средни плочести камъни, споени с кал. Запазената й ширина е 0,80 м, височината е 0,40 м и е фундирана върху скала. Долепена е на фуга от запад на южната стена и е строена по-късно от нея. По източното й лице има запазена фугировка с бял хоросан, която преминава и на южната стена. На по-късен етап с тази западна стена са били преграденисредното и южното помещение на дворцова сграда II.

Разчисти се подовото ниво на помещението, направено от тънък пласт жълта пръст с фрагменти тракийска и средновековна керамика. То е много неравно и отчасти прекопано при предишните разкопки. Няма данни за каменна или тухлена настилка. В западния край за под е използвана скалата,която е била отчасти изсечена за подравняване.

Край северната стена на средното помещение се откри каменно стълбище с 5-6 стъпала, което във височина към втория етаж на сградата е било продължено с дървена стълба. Подходът към стълбището е от запад, а източното лице на неговата зидария отстои на 2,45 м от източната стена на помещението. То е направено от големи камъни, споени с кал. Дължината на стълбището е 1,67 м, ширината е 0,90 м, а височината – 0,70 м. Това стълбище, заедно със западната стена, които са зидани с калова спойка, се явяват етап в използването на средното помещение на дворцова сграда ІІ в рамките на XIII в.

Не се получиха конкретни данни за предназначението и общия вид на средното помещение на дворцова сграда ІІ, защото целият насип над подовото ниво в него е бил изчерпан при предишните разкопки.

Дворцова сграда ІІ има правоъгълен план с три дълги и тесни помещения, ориентирана в посока изток – запад. Тя е строена с двулицева зидария от големи и средни по размер полуобработени камъни, споени с бял хоросан, блокаж и външна сантрачна система. В по-голямата си част стените са фундирани върху скала. Според резултатите от досегашните разкопки могат да се предложат два варианта за строителната периодизация на дворцова сграда II. Първи вариант: сградата е построена в началните десетилетия на XIII в. В Северното помещение най-вероятно е било разположено стълбище за горните етажи. Средното и южното помещение оформят приземието. За броя на етажите, вътреш- ното разпределение и външния ? вид няма конкретни данни. Монументалната строителна техника и разкрития план на тази сграда обаче показват нейния представителен светски характер. Най-логично е да се предположи, че дворцова сграда II е основния корпус на резиденция с тържествена зала. Най- вероятно едновременно с нея от север е долепена на фуга дворцова сграда II-A, която допълва плана на комплекса. По неизяснени засега причини и двете дворцови сгради са били разрушени. Веднага след това обаче те са възстановени, но с промяна в основния план. Северното помещение със стълби- щето на дворцова сграда II е изоставено, а върху него е издигната южната фасада на дворцова сграда II-A. От юг на дворцова сграда II е добавено допълнителното южно помещение, в което може да е било преместено стълбището за горните етажи. В по-късен етап в средното помещение на дворцова сграда II е изградено малкото каменно стълбище. Тогава е направена и западната стена, с която са прегра- дени средното и южното помещение. Окончателното разрушаване и изоставяне на двете дворцови сгради е в края на XIII в. Тогава върху част от стените на средното и южното помещение на дворцова сграда ІІ е изградена църква №2. Втори вариант: строеж на дворцова сграда II; пристрояване на двор- цова сграда II-A; изграждане на допълнителното южно помещение на дворцова сграда II; изграждане на стълбището и западната стена във вътрешността на дворцова сграда II; събаряне на двете дворцо- ви сгради; възстановяване на дворцова сграда II-A; събаряне на дворцова сграда II-A; изграждане на църква №2. Окончателната хронология на дворцовия ансамбъл ще се уточни след приключване на разкопките и на дворцова сграда II-A.

Откритите находки са общо 35 бр. От сграда III произхождат медни монети от XIII-XIV в., медна закопчалка, сграфито дъно с изображение на митично животно, керамичен прешлен, железен нож, желязна катарама и др. В дворцова сграда II се откриха само медни монети от XIII-XIV в. и част от керамична паничка.

С насипване на пръст се оформи пространството южно от църква №2, където в предишните години бяха проучени гробове от нейния некропол. Със суха зидария се направи консервация на част от стените на дворцова сграда II и църква №2, както и на подпорните зидове и помещението, които остават южно от тях.

Необходимо е да се завършат проучванията на втората дворцова сграда ІІ-А и да се осъществят спешни консервационно-реставрационни работи на нейните стени. От аварийни мерки за консервация се нуждаят помещенията в северната кула и разкрития сектор от източната крепостна стена, които сериозно са ерозирали и отчасти вече са съборени.


ЦЪРКВА №20

Откритата през миналата година църква №20, беше изцяло проучена (обр. 1). Тя има външни размери 11,40 х 5,50 м. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и с два входа от север – към наоса и притвора. Имала е керемиден покрив. Стените й, зидани с калова спойка, са широки около 0,60 м и са запазени на височина до 0,90 м над пода. При строежа на църквата са използвани и сполии – капител с геометрична украса и част от варовикова колона.

Подът в наоса е настлан с каменни плочи, под които се откри половинка от бронзов кръст-реликвиарий (обр. 2). Стратиграфията в наоса е следната: 1. Пласт сивочерна пръст; 2. Пласт светложълта глинеста пръст от спойката на градежа, равномерно разстлана, в който има малки ломени камъни;3. Пласт жълта глина, в който почти няма археологически материали; 4. Подова настилка от каменни плочи; 5. Слой жълта глина от подовата замазка; 6. Пласт тъмнокафява пръст; 7. Скала. В апсидното пространство, под нивото на каменните плочи на пода, пластовете са следните: 1. Слой жълта глина от подовата замазка на наоса; 2. Слой черна горяла пръст; 3. Слой жълта глина; 4. Отухлено подово ниво на средновековно жилище; 5. Пласт тъмнокафява пръст; 6. Скала. Големите камъни от разрушената зидария на църквата са били взети за други строежи в по-късно време.

Каменният плочник в източната част на наоса прекъсва на разстояние 1,20 м от източната стена, като така се очертава олтарното пространство на църквата. Между настилката в наоса и подовите плочи на олтарното пространство е оставена тясна ивица, където е била монтирана долната греда от дървена олтарна преграда. До източната стена на апсидата се откри каменна плоча с два врязани кръста, която е служила за плот на олтарната маса. В пръстта от каловата спойка на разрушените стени на църквата се намериха 8 медни монети от XIII и XIV в.

В западната половина на наоса, под подовата настилка, се проучиха 5 гроба, от които два детски, с малко инвентар: фрагмент от тухла с кръст, фрагмент от керемида, сграфито чашка, медно копче. При единия детски гроб беше запазен почти целия дървен ковчег, сглобен без използването на гвоздеи. В пръстта около гробовете в западната част на наоса се откриха 21 медни монети от XIII и XIV в.

Подът в притвора е настлан с каменни плочи. Стратиграфските напластявания там имат следния ред: 1. Пласт сивочерна пръст; 2. Пласт светложълта глинеста пръст от спойката на градежа с малки ломени камъни; 3. Пласт жълта глина върху каменния под, в който почти няма археологически материали; 4. Каменни плочи от настилката; 5. Пласт жълта глина; 6. Пласт черна пръст, смесена с пепел, въгленчета и фрагменти керамика само край източната стена; 7. Пласт тъмнокафява пръст; 8. Скала.

Под каменните плочи на настилката се проучиха 4 гроба на възрастни индивиди с доста богат инвентар: 7 сребърни копчета, 2 медни копчета, 2 сребърни обеци, един сребърен пръстен, 2 злато-сърмени текстилни ленти и керамичен прешлен. Около гробовете се откриха много кости и черепи от вторични погребения. От там произхождат 15 медни монети от XIII и XIV в.

Гробовете в наоса и притвора могат да се разделят на 2 нива, вкопани в относително малък хронологически отрязък от време. Първите гробове в наоса са: № 11, 12, 14, 16, а в притвора – гроб №8 и вторичните кости от извадените скелети. Второто ниво гробове в наоса са: №13 и №15, а в притво- ра – гробове № 3, 4, 5, 6 и 7. Гробовете от горното ниво са вкопани в края на XIV в., защото слягането на плочите от подовата настилка не е било отстранено. След това църквата вече е била изоставена и е започнала да се събаря. От некропола на църква №20 се локализираха още два гроба край южната фасада.

Строителството на църква №20 може да се датира около средата на XIV в. Гробовете в наоса, притвора (обр. 2, 3) и некропола се отнасят във втората половина и края на XIV в. Разрушаването на църква №20 е започнало след 1393 г.

В апсидата и в олтарното пространство на наоса се откри отухлено подово ниво на средновековно жилище (№1), съществувало преди строежа на църква №20. Подът е направен от тънък слой трамбована жълта глина, която е била опалена, ридобивайки оранжево-червен цвят. Самото жилище изглежда не е било опожарявано. Запазените размери на подовата замазка са: 1,30 х 3 м. Почти в средата на пода са вкопани две дупки с диаметър 0,20-0,30 м и дълбочина до 0,20 м, на разстояние 1,70 м една от друга. В жилището се откриха и две ями. Яма №1 е цилиндрична, с диаметър 0,70 м и дълбо- чина до 0,28 м. Непосредствено от север на яма №1 остава яма №2, с четириъгълна форма със заоблени ъгли, дълбочина 0,13 м, дължина 0,40 м и видима ширина 0,25 м. Пълнежът в ямите e от кафява пръст, фрагменти средновековна и тракийска керамика, животински кости и две медни монети от XIII в. В подовата замазка на жилището и под нея се откриха шест медни монети от XIII и XIV в.

Засега не е възможно да се установят размерите на жилище №1. То е наземно, леко вкопано в терена от изток и отчасти от север и юг, на дълбочина около 0,20-0,30 м. Стените са били направени от лека дървена конструкция, от която са двете дупки за колове. Яма №1 и яма №2 са вкопани във вътрешността на жилището.

Жилище №1 е построено в края на XIII или началото на XIV в. Неговото разрушаване може да се отнесе около средата на XIV в. След това върху западната половина на жилището е построена църква №20. Изглежда синхронен с жилище №1 е детски гроб №17, който остава почти изцяло под западната стена на наоса на църква №20 и явно е вкопан преди нейното строителство.

Откритите находки са общо 113 бр. Освен споменатия инвентар от гробовете, се откриха още: кръст енколпион, части от процесийни кръстове и свещници, керамични и глазирани съдове, керамична лампа, част от бронзово зооморфно катинарче, стъклено съдче, медни монети от XIII-XIV в. и др.

Разкритите зидове от църква №20 бяха надзидани с няколко реда суха каменна зидария и покрити с керемиди. Западната част на наоса е запълнена с камъни и трошляк, върху който се наредиха демонтираните каменни плочи от настилката. В апсидата се насипа речна баластра и трошляк на нивото на подовата настилка. В притвора също беше насипан каменен трошляк.

В работата на екипа взеха участие: инж. Иван Григоров – техническо заснимане, Венета Господинова – компютърна обработка, Галя Тодорова – обработка на керамиката, Никифор Тодоров – фотозаснемане. В проучването на притвора на църква №20 участваха Методи Златков от НАИМ –БАН и Ева Антонова от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.