АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ “СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД ТРАПЕЗИЦА – СЕКТОР СЕВЕР (ДВОРЦОВИ СГРАДИ И ЦЪРКВА №20)” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Константин Тотев, Евгени Дерменджиев, Пламен Караилиев

ДВОРЦОВИ СГРАДИ

Продължиха археологическите разкопки в района на Дворцовите сгради, където се работи се- верно, южно и източно от църква № 2, на обща площ 250 кв. м.

Некропол на църква № 2. Край западната фасада на Дворцова сграда II-А се откриха 9 гроба, от които 3 са вторични. Инвентарът включва: тухла и 2 керемиди с формулата „Исус Христос побеждава“, 12 медни копчета и сграфито паница. Датировката на некропола е в XIV в.

Хранилище. Долепено към западната фасада на Дворцова сграда II-А се откри помещение, вкопано в земята на дълбочина 1 м, което вероятно е изпълнявало ролята на хранилище. Проследи се част от неговата еднолицева западна стена с ширина 0,40 м, градена с ломени камъни на калова спойка. Дължината ? е 3,80 м, но двата ? края са пресечени от по-късни вкопавания. Ширината на хранилището е 2 м. Подът е направен от трамбована пръст. Засега може да се приеме, че хранилището е построено през втората половина на XIII в. и е функционирало заедно с Дворцова сграда II-А. След като е изоставено през XIV в., то е използвано за боклучна яма, а впоследствие в него са вкопани гробове от некропола на църква № 2.

Продължиха проучванията пред източната фасада на църква № 2 и по трасето на улицата между нея и Източната крепостна стена. В насипите пръст и строителни разрушения от предишни разкопки и от събарянето на църква № 2 се откриха няколко хиляди фрагмента от стенописната декорация, камъни от зидарията, бигори от сводовете и купола, тухли от фасадната украса и керемиди от покрива. Достигна се трасето на улицата, от което беше изцяло разчистен малък участък без настилка.

Проучи се Сграда IV, намираща се южно от църква № 2 (обр. 1). Откриха се и се проследиха трасетата на южната и източна оградни стени на голям, неизвестен до този момент, архитектурен комплекс при църква № 2 в северната част на крепостта.

Сграда IV е разкрита отчасти през 30-те години на ХХ в. от Т. Николов и Д. Цончев и за нея има публикувана информация (обр.2). При сегашните проучвания за пръв път се направиха конкретни наблюдения и изводи за нейния план и характер. Сградата има 2 помещения. В план е неправилен четириъгълник, издължен в посока запад/северозапад-изток/югоизток Външните ? размери са: 5,30 х 15,95 х 4,55 х 15,20 м. Изградена е с двулицева зидария от добре обработени камъни, споени с калов разтвор, и блокаж между тях. Широките 0,75-1 м стени са запазени на височина 0,50-0,95 м. Откри се участък от каменна настилка пред северната фасада на Сграда IV, пред входа на западното помещение и западно от него.

Западното помещение на Сграда IV има трапецовиден план с вътрешни размери 3,70 х 3,75 х 7,55 х 8,15 м. Почти в средата на северната стена е направен вход с ширина 2,38 м. На южната стена, срещу входа, има малък пиластър. Не се добиха данни за подовото ниво.

Източното помещение на Сграда IV има четириъгълен план с вътрешни размери 2,80 х 2,70 х 5,10 х 4,95 м. Това помещение всъщност представлява широка 2,57-2,78 м порта с дълбок проход, която се явява главният южен вход на новоустановения комплекс при църква № 2. Дължината на прохода е 2,65-2,80 м. След вътрешно преустройство портата е била затваряна с две двукрили врати. Пред нея се откриха над 150 фрагмента от бяла хоросанова мазилка. Върху няколко фрагмента са запазени ивици червена боя, а други имат черни линии, наподобяващи букви. Тези фрагменти явно са част от хоросанова мазилка на аркиран люнет над външния отвор на портата. Възможно е в този люнет, който е бил очертан с червени кантове, да е имало ктиторски надпис или текст с името на патрона на комплекса.

Източният сектор от Южната оградна стена на комплекса, който има дължина 9,65 м, ширина 0,80 м и запазена височина до 0,75 м, се долепва на фуга към североизточния ъгъл на Сгра- да IV. Стената, от която се разчисти само вътрешното лице, е фундирана върху скала и е ориен- тирана в посока запад-изток. Иззидана е от големи полуобработени камъни и по-малки ломени камъни, с калова спойка. Разликата във височината между западния край на стената и югоизточ- ния ъгъл е почти 2,70 м. Западният сектор от южната оградна стена, със запазена дължина 10 м, ширина 1,20 м и височина 0,40 м, беше открит през 2012 г. Той има посока югозапад-североиз- ток, като се е допирал на фуга на север към западната крепостна стена, а на изток до югозапад-ния ъгъл на Сграда IV. Цялата дължина на западния сектор на южната оградна стена е 26,40 м.

Източната оградна стена на комплекса е с разкрита дължина 7,80 м, като от тях 5 м имат външно лице, а при останалата част са запазени само вътрешното лице и блокажът. Ширината ? е 1 м, но при ъгъла с южната оградна стена тя достига 1,15 м. Запазена е на височина до 0,45 м. При югоизточния ъгъл има 4 реда много големи камъни, поставени в зидарска връзка, които са дълги 0,75-1,10 м и имат обща височина 0,90 м. Стената няма вътрешно лице, защото то е изградено от нахвърляни в изкопа на основата камъни и скални отломъци, споени с кал. В следващите 6,40 м в северна посока източната оградна стена е изцяло съборена. След това стената има дължина 5,70 м и посока север/североизток-юг/югозапад, като достига до югоизточния ъгъл на църква № 2. Тази част от трасето й беше разкрита през 2009 г. Там тя има ширина около 0,90 м и запазена височина 1 м. Зидарията е от големи полуобработени камъни, споени с кал. Общата дължина на източната оградна стена е 21,10 м (обр.3).

Разкритите до този момент сгради и съоръжения в Северния сектор на крепостта Трапезица могат да се свържат в голям столичен комплекс. Той има издължен в посока север-юг рапецовиден план и обща площ над 2 дка, затворен от всички страни от оградни стени и от няколко големи сгради. Комплексът има 5 сгради, подредени около обширен вътрешен двор. В центъра се издига църква №2, която е построена върху стените на разрушената в края на XIII в. Дворцова сграда II. Непосредствено до нея от север се намира голяма сграда (Североизточно крило), издигната върху стените на разрушената в края на XIII в. Дворцова сграда II-А. До югоизточния ъгъл на църква № 2 се намира малка двуетажна сграда (Източно крило) с 2 помещения и коридор в приземието. Южната оградна стена е прекъсната от Сграда IV (Южно крило), която е имала 2 етажа и голяма порта в приземието – главният вход на комплекса. Бившата военна двуетажна Сграда II (Западно крило) е долепена до Западната крепостна стена. В северния ъгъл на комплекса остава Северната порта на крепостта, която вече е била зазидана и не е функционирала. Големият некропол около църква № 2, с досега проучени 312 гроба, изглежда също не се използва.

Липсата на преки комуникационни връзки със Северната кула и прилежащите ? участъци на крепостните стени показва, че комплексът явно не е имал военни функции. Засега най-вероятно из- глежда предположението, че това е голям градски манастир, изграден в самия край на XIV в.

Сред откритите 100 находки се открояват: бронзов медальон с фигура на орел; оловна пластина с 5 редов кирилски надпис; каменна бойна топка и 6 сграфито паници.


ЦЪРКВА №20

Продължават редовните археологически разкопки на новооткритата през 2012 г. църква № 20 и проучването на нейния некропол (Тотев и др. 2013, 393-394; Тотев и др. 2014, 484-487). Почти навсякъде в изкопите се достигна скалата на дълбочина от 0,30 м на запад до 1,30 м в източна посока. Пръстта е кафява, смесена с ломени камъни от стените на църквата, много керамика от XIII–XIV в. и единични керамични фрагменти от желязната епоха и ранновизантийския период.

Църква № 20. От север на църквата се разчистиха сектори от каменна настилка, част от стилобата на северната галерия. Изясни се предназначението на дублиращия зид край северната фасада, а от запад на притвора се откри малко помещение.

Настилка. Пред северната фасада на църквата се разчисти настилка от различни по размери каменни плочи, наредени направо върху трамбования терен. Сектори от нея са запазени: източно от северния вход на притвора; пред североизточния ъгъл на наоса, където е частично хлътнала, най-вероятно в гробни ями; както и отделни плочи пред северния вход на наоса. Настилката е направена известно време след строежа на църквата, около средата на XIV в.

Дублиращ зид. Той е изграден успоредно на северната фасада на църквата и е с обща дължина 6,15 м, ширина до 0,75 м, а запазената височина е 0,30 м. Зидът прекъсва точно срещу северния вход на наоса и продължава след него, достигайки до източната страница на северния вход на притвора.

Зидът е изграден от полуобработени и ломени камъни, споени с кал. Той има само външно (се- верно) лице, а пространството до фасадата на църквата е запълнено с камъни и пръст. Прекъсванията на зида са съобразени с двата входа на църквата. Самият зид не е фундиран в терена, а е изграден направо върху плочниковата настилка пред северната фасада на църквата (обр. 1).

В източния си край зидът е конструктивно свързан с голям контрафорс, изграден в същата строителна техника и материали. Контрафорсът има зидани лица от север и изток, с дължина съот- ветно 1,60 м и 1,30 м, и е прилепен плътно до североизточния ъгъл на наоса на църквата. С този зид и контрафорса, които във височина са достигали до стрехата на покрива, е била дуб- лирана и допълнително укрепена северната стена на църква № 20 в по-късен етап от нейното функ- циониране, през втората половина на XIV в.

Северна галерия. Стилобатът на северната галерия е изграден от полуобработени и ломени камъни и скални отломъци, споени с кал (обр. 2). Той е много лошо запазен, а камъните от външното му лице са изцяло извадени. Запазената дължина е 7,50 м, ширината е 0,50 м, а височината е 0,35 м. Стилобатът няма фундамент и е изграден направо върху трамбования терен. Неговият западен край е хлътнал най-вероятно в гробна яма, като се е наклонил на север, и същевременно се е усукал в южна посока.

Стилобатът на галерията отстои от зида, който дублира северната фасада на църквата, на раз- лично разстояние – от 0,80 м до 1,60 м. Това е било наложено поради издаването в северна посока на изградения при североизточния ъгъл на наоса контрафорс. Вътрешната ширина на галерията е 1,15м. От запад нейният под е ограничен от поставена напряко варовикова колона. Дължината на тазиколона е 1,50 м, което определя и общата ширина на северната галерия, заедно със стилобата.

Галерията е била изградена пред цялата северна фасада на църква № 20 и е имала дървена кон- струкция, покрита с керемиди. Вертикалните носещи греди са стъпвали върху каменния стилобат, издигнат на височина до 0,40 м над първоначалната каменна настилка, която остава във вътрешността на галерията.

Съобразяването на северната галерия с изградените преди нея контрафорс и дублиращ зид от север, показва, че тя е изградена по-късно от тях, в рамките на втората половина или в края на XIV в.

Камбанария. От запад на притвора на църквата се откри източната половина на малко помещение. То има дължина на източната стена 3,50 м и запазена дължина на южната стена 2,75 м. Запазената дължина на северната стена е 2,40 м, но нейното трасе е очертано чрез засичане в скалата на още 1,80 м. Ширината на стените е 0,60 м, а запазената височина – до 0,50 м. Северната и южната стени са фундирани върху скала. Стените имат двулицев градеж от полуобработени камъни, споени с кал, и блокаж от камъни и пръст. За подово ниво е използвана грубо подравнената скала. Входът на помещението се намира на южната стена. Пред него се откри част от каменна настилка. Помещението е долепено на фуга към западната фасада на църквата, но от притвора няма пряк достъп към него.

По всичко изглежда, че новооткритото помещение е камбанария на църква № 20. Камбанарията е имала издължен в посока изток-запад трапецовиден план с външни размери 3,50 х 2,80 х 4,20 х 4,20м. Стените са каменни, оформящи най-малко два етажа, свързани с вътрешно дървено стълбище. Височината им е била поне 4-5 м, след което най-вероятно те са били продължени с дървена конструкция за закачане на камбаната и керемиден покрив.

В очертанията на камбанарията и под нейните стени няма гробове, което показва, че тя е била изградена едновременно със строежа на църквата около средата на XIV в. или непосредствено след това, но във времето преди разширяването на некропола в западна посока.

Некропол. От некропола на църква № 20 се проучиха или локализираха 70 гроба. С тях общият им брой достигна 86. Гробовете с първични погребения са 67, докато вторичните са само 3. В някои от гробовете има поставени кости от по-ранни погребения (обр. 3). Възрастни индивиди са погребани в 42 гроба, а деца – в 28 гроба. В 20 гроба се откри инвентар: 3 сребърни обеци, 8 медни обеци, 59 медни копчета, медна халка, останки от златосърмен текстил и керемида с графит.

Малко от гробовете в некропола се застъпват, но има и такива, при вкопаването на които са из- вадени кости от предишни погребения. От изток гробовете са един върху друг, но причината за това е използването на по-голямата дебелина на културния пласт, тъй като в западна посока той изтънява и скалата остава на съвсем малка дълбочина. Като цяло некрополът е създаден заедно с църква № 20 около средата на XIV в. и се използва интензивно до края му.

Единствено гроб № 86, който остава под северната стена на апсидата, и гроб № 17, който е затиснат от стената между наоса и притвора на църквата, са по-ранни от нея.


Литература
Тотев и др. 2013: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на обект „Средновековен град Трапезица – Сектор Север“ във Велико Търново. – Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013, 393-394.
Тотев и др. 2014: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на обект „Средновековен град Трапезица – Сектор Север (Църква № 20)“. – Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014, 484-487.