АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА ОБЕКТ „СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД ТРАПЕЗИЦА – СЕКТОР СЕВЕР (ДВОРЦОВИ СГРАДИ)“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО


Константин Тотев, Евгени Дерменджиев, Пламен Караилиев

Зад Северната порта се откри малък участък от плочести камъни, които може да са част от настилката на Главната улица (обр. 1), трасирана в началото на XIII в. и използвана до края на XIV в.

Южното помещение на Дворцова сграда II–А (обр. 2) има вътрешни размери 5,90?12,25 м и площ 73 кв. м.. Ширината на стените, зидани с бял хоросан, е 1,10 м, а запазената височина – 2,75 м. В западния край на северната стена е входът към Северното помещение, широк 1,55 м. Прагът на входа допълнително е повдигнат от 2 реда камъни. Западната фасада е с дължина 19,35 м и е запазена до 1,20 м над фундамента, който има височина 0,40 м, и е по-широк от стената с 0,40 м. Върху фасадата, която е била измазана с хоросан, е запазена каменна зидария с калова спойка от третия строителен период на Дворцова сграда II–А.

През средата на южното помещение на Дворцова сграда II–А преминава отводнителен канал. Каналът започва от лицето на западната фасада и продължава под пода на помещението, като излиза през неговата източна стена. Каналът е направен от тънки каменни плочи, споени с бял хоросан и има вътрешни размери: ширина до 0,12 м, дълбочина до 0,20 м, дължината е 7,30 м, а неговата денивелация от запад на изток е 2,45 м. Каналът е отводнявал терена от запад, между Главната улица и Дворцова сграда II–А, по времето на нейния втори строителен период.

Южното помещение е имало 3 подови нива. Първият под е бил оформен на 2 равнища поради големия наклон на терена. По дължината на помещението, на 1,50–2 м от източната стена, в скалата е прокопан улей (ширина 0,17 м и дълбочина 8 см). От двете му страни са наредени плочести камъни и тухли. В улея са били поставени дървени талпи, които са разделяли помещението на две половини. Върху тях е стъпвал предният край на дървена подова настилка, с която е била покрита по-високата част от запад. В източната част на помещението подът е бил по-нисък с около 1,20 м.

Вторият под е направен през втория строителен период на Дворцова сграда II–А, когато вътрешността на южното помещение е била запълнена с насип, висок до 0,95 м (обр. 3). В насипа е вкопан отводнителният канал. Настилка не е запазена, но подът има наклон от запад на изток.

Новият под от третия строителен период на сградата е оформен с пласт трамбована пръст, като в отделни участъци е запазена настилка от плочести камъни. Подът не е равен, а има лек наклон от запад на изток.

В южния край на южното помещение се откриха 3 гроба на възрастни индивиди, като единият е застъпен от южната фасада на Дворцова сграда II. За другите гробове може да се каже, че са от некропола на църква №2, вкопани в разрушената Дворцова сграда II–А.

На разстояние 1,10 м от запад на Дворцова сграда II–А се откри фундамент, зидан с калова спойка (запазена дължина 1,60 м, ширина 0,40 м и височина 0,30 м). Най-вероятно върху него е стъпвал дървен чардак пред западната фасада на сградата. Фундаментът е направен по-късно от строежа на Дворцова сграда II–А и може да се датира в първата половина на XIII в.

Западното помещение е допълнително изградено пред северната половина на Дворцова сграда II–А. То има дължина 11,80 м и ширина 2,10 м. Западната стена, зидана с бял хоросан, е запазена на височина 0,40–1 м, а ширината ? достига 0,55 м. Помещението няма южна стена, защото от тази страна се е намирал неговият вход с ширина 2 м. Западното помещение е построено по-късно от Дворцова сграда II–А, през втората половина на XIII в., и най-вероятно е служило за допълнителен склад – хранилище. След като помещението е изоставено през XIV в., неговата вътрешност е била използвана за изхвърляне на смет и е запълнена с пръст, пепел, фрагменти керамика и животински кости.

При разкриването на южната част на западното помещение през 2014 г. се предположи, че неговата западна стена е зидана с калова спойка, а самото помещение е вкопано в терена хранилище, изградено извън очертанията на Дворцова сграда II–А (Тотев и др. 2015, 639). При цялостното зачистване на западната стена се оказа, че фугите са дълбоко запълнени с кал на мястото на опадалия хоросан от зидарията, което е причина за грешката относно вида на използваната спойка.

Дворцова сграда II–А има 3 строителни периода: от първата половина на XIII в., от втората половина на XIII в. и от края на XIV в. През втория период е построено западното помещение, а в южното помещение е повдигнат подът и вкопан отводнителният канал. В края на XIII в. или началото на XIV в. сградата е разрушена. През третия период в южното помещение са направени надзижданията с калова спойка по външните стени, вътрешно стълбище, дублираща западна стена и външно стълбище.

Подпорната стена от изток на завоя на Главната улица, идваща от Северната порта, започва на фуга от югоизточния ъгъл на Северната кула и достига северозападния ъгъл на западното помещение на Дворцова сграда II–А. Зидана е с калова спойка. Запазената ? дължина е 1 м, ширината е 0,50 м и височината – 0,40 м. Подпорната стена е изградена заедно със западното помещение на Дворцова сграда II–А през втората половина на XIII в. Подпорната стена е била демонтирана в самия край на XIV в. и над нея е фундирана Северната оградна стена на комплекса при църква № 2.

От некропола на църква № 2 се откриха 19 гроба на възрастни индивиди. Повечето от гробовете се намират в очертанията на разрушеното западно помещение на Дворцова сграда II–А, като при вкопаването на гробните ями, почти изцяло са извадени камъните от неговата западна стена. Във всички гробове е имало ковчези, а погребалният инвентар е характерен за столичните некрополи. Некрополът на църква № 2 се датира в XIV в.

Северната оградна стена на комплекса при църква № 2 започва на фуга от югоизточния ъгъл на Северната кула и се долепя към северозападния ъгъл на Дворцова сграда II–А. Зидана е с калова спойка, дължината е 5,30 м, а ширината – 1 м. Оградната стена преминава над разрушената Подпорна стена на Главната улица и затиска 3 гроба от некропола на църква № 2. Северната оградна стена е изградена в самия край на XIV в.

Литература
Тотев и др. 2015: К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически разкопки на обект „Средновековен град Трапезица – Сектор Север (Дворцови сгради)“ във Велико Търново. – Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015, 639-641.